Мисля - значи е време да измисля, за чия сметка да съществувам...

Вечно съм на 18! Другото е стаж.

Ако чашата е наполовина пълна, ме обзема неудържимо желание да я изпия... Ако е наполовина празна - също! Лошото е, че не мога да се самоопределя какъв съм - песимист, оптимист, реалист или алкохолик....

Разправят, че "всеки човек сам е ковач на своето щастие". Хора-а-а! Вземете ми наковалнята! Че такива ги изчуквам...

Толкова незабележим човек е, че даже фотовратата на супермаркета не се отваря пред него...