Срещат се двама приятели. Единият мрачен като градоносен облак. - Какво ти има, бе, Пешо? Що си такъв мрачен? - А, остави, роди ми се син… - Е, защо не се радваш тогава? - Ами щото и жената разбра...

- Ало, Пешо вкъщи ли си е? - Да, защо? - Ами искам да взема назаем за седмица сто лева. - Ти как мислиш, ако Пешо имаше сто лева щеше ли да си седи вкъщи?

- Пешо, как е семейния живот? - Като в театър, сцена след сцена.

- Пешо, къде си? - За риба, идвай и ти!!! - Ти пък? Ледът още е съвсем тънък! - Как ще е тънък? Нормален, здрав лед. Ето, сега ще скоча директно на леда и нищо няма да стане, сега с цяла сила...

- Абе, Пешо, знаеш ли защо китаийците са жълти? - Не. Що? - Ами щото пикаят срещу вятъра бе.