- Дойде ли онзи мъж който ме спаси от одавяне?
- Дойде... да ми се извини.
Обяд. Зет към тъща си: - Мамо, допълнително няма ли да искате? - Разбира се, сине! - Хубаво е, че не искате.
Тъща говори на зет си: - Аз се давех в басейна и един човек ме спаси. Трябва да се запознаеш с него! - Познавам го, днес дойде да ми се извинява…
Тъща към зет си: - Всяка вечер разказваш на внука ми приказки. Това е хубаво, но защо всичките завършват по един и същи начин: "Те се оженили и заживяли щастливо, защото младоженката била сираче?"
Зетят лежи по гръб на сянка и дреме. Идва тъщата: - Зетко, сучпила се е оградата, ще я поправиш ли? - Мен какво ми дреме? Къщата е твоя, оправяй се. На другия ден: - Зетко,...
Тъща към зет си: – Зетко, като умра искам да ме кремирате и праха да разпръснете в градината! – В никакъв случай! Малко ветрец и пак ще си вътре!