Тича си лисицата през гората и вижда - вълкът, опечален и намръщен.

- К'во става, Вълчо?

- Ходи до онзи храст и сама ще разбереш.

Отива лисицата до храста. Зад храста седи ламята Спаска. Ламята казва:

- Дааа, ти коя си?

- Ами, лисицата…

- Такаааа, записваме - ли-си-ца-та. Утре ела в 12.00, да те изям. Въпроси има ли?

- Не…

Върви лисицата по пътеката и реве. Среща мечката. Пратила я и нея при храста. С мечката се случило същото, само че й дали друг час за изяждане. Върви мечката из гората, гадно й е… По едно време срещнала заека. Решила, да го прекара и него. Пратила го при храста.

Тича заекът при храста.

- Кой си ти? - пита ламята.

- Заекът.

- Такаааа, записваме - за-е-к. Утре в 17.00 да си тук, за да те изям. Въпроси, има ли?

- Има - може ли, да не дойда?

- Може, за-драс-квамееееее…