Бяха сами. Тя знаеше какво ще направи той сега.
Той се наведе леко над нея, тя започна да трепери цялата.
- Страх ме е… - прошепна тя.
- Не бива! - каза той. После и извади зъба.
- С какво се занимаваш? - С обществено полезен труд. - По-точно? - Лежа си и на никого не преча.
- Нашите търговски вериги са големи мошеници. Трябва непрекъснато да гледаш да не са сменени етикетите или при сметката да не те излъжат. - Ти често ли ходиш? - Всеки ден. Аз там работя.
Даже Кама Сутра или съчиненията на Маркиз дьо Сад не са способни да отразят напълно, това което моята фантазия рисуваше, докато сержант Георгиев половин час ми съставяше акт за замърсен заден номер!!!
При стоматолога. - Плюйте... Но защо в лицето ми?!?!?
По принцип не обръщам внимание на времето, което ми е необходимо да стигна до работа, но да чакам осем часа докато се върна в къщи, това вече е прекалено.