Шефът на гробището завеща да го погребат в работата му.

Съдейки по златните зъби в устата на Сийчето, мъжът й е човек състоятелен, но много ревнив.

Момиче към своя любим: - Ще ти подаря такава нощ, която никога няма да забравиш... Само да си доям боба...

- Как ти харесвам в новата си рокля? - Чудесно! Отзад изглеждаш, като че ли отпред си хубава.

- Момченце, защо твоето братче така силно плаче? - Ако и вие нямахте зъби и коса, краката и ръцете не ви слушат, вие нямаше ли също да плачете...