- Кой чука?
- Любо.
- Кой Любо? - отвърнал с недоумение светеца.
- Ами Любо, бе!
- …-Любо Пенев!
- А-а-а, Любчо ти ли се бе мойто момче. - зарадвал се св. Петър. - Извинявай, не очаквах да уцелиш вратата.
И ето, централният нападател на домакините се откъсва далеч напред, лъже вратаря, остава сам срещу вратата, удар! Греда... Удар с глава! Пак греда... И пак удар с глава... Пак греда... Няма ли кой...
Пряко предаване на хокеен мач. - Уважаеми зрители, словашкия отбор води нашия с десет на нула, но да не се отчайваме, тече четвърта минута от първата третина на мача....
Разговор между български футболни съдии: - Като малък не ми даваха да играя футбол. - Защо? - Имам проблеми с очите. Не виждам!
Нека да не се залъгваме. Албания не са случаен отбор. Те веднъж за малко да бият Ватикана на футбол. Ако не беше свети Петър отбелязал гол в последните секунди, мачът си беше техен.
- Не може да се занимаваш само с футбол! Вземи да прочетеш поне една книга! - Книга ли, каква книга, например? - Шекспир! - Ами аз него вече съм го чел, само че не помня кой го беше писал.