- Иванов - казва непознатият, - ако знаеш жена ти, каква любов върти на паркинга на ония хотел.
Мъжът потегля с пълна газ, удря се в трамвай и казва:
- О, времена, о, стрес! Нито съм Иванов, нито съм семеен.
Дървото е растение, което стои на едно място в продължение на 50 години и после изведнъж изкача пред колата…
От три години не съм шофирала. Днес седнах зад волана. Всички ми свиркат, святкат с фаровете, махат с ръце… Явно съм им липсвала.
Сняг се сипе на парцали, ще има ръчни и довари.
При Св. Петър: - А ти, чадо, как умря? - Ми карам си аз колата, по едно време насреща ми излиза тир! Аз натискам спирачката и изведнъж целият ми живот мина като на лента... и като го видях какъв е...
Ще ходим с компания на риба. Генко много закъснява и му се обаждаме: - Генко, къде си? - Вече пътувам в автобуса. - Жалко, искахме да ти кажем да вземеш още един тиган. - А, няма проблем, сега...