- Дъще, като ти кажа "Добро утро" и ти ми отговориш по същия начин, ще знам, че всичко е ОК.
На следващата сутрин се срещат за закуска:
- Добро утро, Дъще!
- Tри пъти "Добро утро", мамо, два пъти "Бонжур" и веднъж "Селям алейкум"!
- Значи казвате, че искате да се ожените за нашата дъщеря?! – Да. – Миче, ела! Някакъв шантав е дошъл!
Майка говори с дъщеря си: - Как се развиват нещата с приятеля ти? - Ами имаме разни дребни спорове: Аз искам на сватбата да съм с бяла рокля, а той не иска да се женим.
Дъщерята се обажда на майка си от Испания. - Ало, здрасти мамо, со керса ма, добре ли сти сички? - Дубре смие, бут лачо, прати някой лев. - Нямам пари, само евро, бати ко прай? - Вечи ий дубре...
- Мамо, помниш ли онази китайска ваза - пита дъщерята - която се предава от поколение на покление? - Разбира се, че помня. Защо? - Ами моето поколение прекъсна тази традиция.
- Дъще, искам да те зарадвам, - казва бащата на дъщеря си. - Павлин поиска ръката ти. - Да, ама никак не ми се иска да се разделям с мама... - И не трябва, мила моя! Вземи я със себе си!