Стоят си едни катаджии на един забутан прашен път и скучаят. По едно време единия забелязал облак прах в края на пътя и бясно приближаващ черен мерцедес, скочил с още по бясна от тази на мерцедеса скорост и размахал палката, последвали спирачки и черната кола заковала точно пред полицаите, които надничали през абсолютно черните прозорци и нищичко не виждали вътре. Тогава единия се навел и почукал на прозореца на шофьора, той бавно се смъкнал, а от вътре се разнесла такава воня че полицаите подскочили поне три метра на зад. В колата доволно стоял мръсен и миризлив клошар:

- Добър ден господа полицаи!

- Абе ти от къде я открадна тая кола бе?!

- Не съм господин полицаи, моя си е.

- Как твоя бе, такива миризливци като тебе не карат такива коли...

- Подариха ми я господин полицаи, защото притежавам една дарба с която сам помогнал на много хора.

- Каква е тази дарба?!

- Ами господин полицаи, когато се изсера на главата на някои плешив, му пониква коса и затова хората ми подаряват разни неща.

- Хммм - казал полицаят и се почесал по плешивата тиква - ами дай да направим нещо по въпроса, пак ние ще забравим, че сме те виждали?

- Добре - казал клошаря и излязъл от колата.

И тъкмо отишли в близките храсти, полицаят си свалил фуражката, клошарят клекнал над главата му и от прашния път се появили два джипа с мутри, единия доволно се подал през прозореца и казал:

- Ебаа маа му, тоа ако се изсере на още едно ченге на главата и ше му подаря и вилата си...