- Скъпи, обичаш ли ме? - Да. - Колко? - Колкото и да е странно.

За сетен път се убедих, че милото ми има актьорски способности, след като снощи се вързах на предложението и: -Да седнем да си поговорим! Монологът и продължи час и половина...

В чата: - Хубавице, защо не съм те познавал до сега? - Щото Бог е милостив и те пазеше, глупако...

Гаджето ми каза, че съм мързелив нехранимайко, който не прави нищо по цял ден и тя може да си хване някой много по-добър от мен. Разбира се й теглих една майна - буди ме в 3 следобед, за да ме занимав...

Той падна на колене пред нея и каза: - По дяволите, каква поледица!