- Много пишеш из фейса... - Знам, нямам пари за психиатър...

Къде отива детството ли? Никъде не отива! Скрива се, дебне, дебне и след седемдесетака, с весел крясък "Пу за мен!", изскача изведнъж и остава при теб до края… при някои започва и преди четиридесетака...

НОСТАЛГИЯ ПО СОЦИАЛИЗМА: - Ей, човече, спомням си навремето майка ми ме изпращаше до магазина с едно левче. Аз взимах хляб, сирене, мляко, боза, някое списание, 2-3 шоколада и се прибирах със сума ти...

Взех едно важно и много отговорно решение за себе си. Ще отслабна за лятото и ще бъда в топ форма. Сега остава доста по-лесната задача - да реша, за кое лято точно.

Из рецензия: – Сигурен съм, че тази книга ще намери своя читател… Евентуално още двама - трима…