- Приликата с теб е поразителна.
- Най-после да забележиш, че съм боса и нямам нищо прилично за обличане.
Ставри: - Маро, искам развод! Жената: - Как тъй ша искаш развод бе? Да си ги немаме такива! Вдовица ме взе, вдовица ша ма остаиш!
- Ще ти дам десет лева, ако отидеш на гарата да посрещнеш тъща ми. - А ако не дойде? - Тогава ще ти дам двадесет.
Скарват се семейство, накрая жената зашлевява една плесница на мъжа си. - Само като си помисля, - въздиша мъжът, - че някога съм молил за тази ръка!
Колко наивна бях! Мислех си, че не се е родил човекът, който да бъде в състояние да ме командва. Но явно съм бъркала. Оказва се, че аз сама съм го родила.
През средните векове е нямало разводи… Писне ти от жената - пишеш писмо до Инквизицията, че е вещица и толкоз.