- Уважават ли те децата? - Като Бог! - Да,бе... - Вярно е. Почти не ме чуват, молбите ми не изпълняват. Дават си вид, че изобщо не съществувам, но потрябва ли им нещо - започват да се молят...

- Когато се оженихме, ти взимаше за себе си малките парчета, а на мен оставяше големите. Не ме ли обичаш вече!? - Грешиш, скъпа. Просто ти започна да готвиш по-добре.

- Скъпи, на стената има паяк! - В джоба имам носни карпички. - Но, скъпи, аз ще го убивам ли или ще му бърша марсолите?!?

Бавен, чувствен танц. Тя, притисната страстно в партньора си, пита: - Много се вълнувам! Не мислите ли, че деколтето ми е доста дълбоко? Той, заглеждайки се внимателно в деколтето: - Е, не би...

- Можеше да подредиш поне малко къщата, след като си се прибрал по-рано! - Нямах никаква възможност, скъпа... - Защо? - Защото през цялото време те чаках с отворени обятия...