Достигнах възрастта, в която половината от моите познати се оплакват от семейството, а другата половина - от липсата на семейство.

- Значи вие видяхте, как престъпникът души вашата тъща? - Видях, господин съдия. - И защо не се намесихте? - Ами видях, че той не се нуждае от помощ.

- Изневеряваш ли ми? - На теб не. На Пепина от втория етаж изневерявам.

- Обичаш ли ме? - Обичам те. - Ще се оженим ли тогава? - Не. - Тогава слизай...

Тя: - Сега, след като се оженихме, мога да ти призная, че едното ми око е стъклено. Той: - Нищо, скъпа. И диаманта, който ти подарих, е стъклен.