Събрали се учени - лингвисти на симпозиум, за да обсъждат езиковите проблеми. По едно време така се обърнала посоката на дискусията, че всеки взел да хвали колко съвършен е неговият език, как дадено чувство можело най-добре да се изрази и т. н. Нашият представител слушал, слушал, па накрая му писнало да слуша глупости, станал и теглил следната реч:

"Дами и господа,

моите почитания към вашите езици, но няма по-богат и цветист език от българския. Ето тук съм ви приготвил няколко примера в подкрепа на твърдението ми:

1. Кажете, има ли някой език на тази планета, на който да има дума, означаваща нещо средно между "капе" и "тече"? Няма такъв. Аз съм проверил специално. А на български има - "църцори".

2. Има ли някой език, на който да има 4 степени на сравнение - няма. А на български има - далече, по-далече, най-далече, на майната си.

3. Има ли език, в който да има минало незапомнено време? Хе хе - няма. А на нашенски има - Бил съм се напил.

4. Имате ли вие бъдеще евентуално време в миналото? Нямате. А ние имаме - щял съм бил да работя.

5. Колко начина имате по заобиколен начин да кажете "не знам", когато ви питат нещо? Общо взето всичките се свеждат до един: "I don't know" "No idea" "I got no clue". А вижте ние колко по-заобиколно можем да го кажем: "Казва ли ти някой!", "А сега де!", "ебеш ли му мамата!", "а - сега ме хвана!"

6. И накрая, господа - хайде кажете - има ли език, в който да има една такава дума, която да може да замести всяка друга дума в този език? Няма! А на Български има - това е думата "такова".