- Скъпи, нали очите ми са сини като небето? - Ъхъ. - И устните ми са алени като рози! - Ъхъ. - Колко обичам, като ми говориш такива нежни, поетични неща!

- Скъпи, все си мисля че ме обичаш само защото чичо ми остави толкова голямо наследство. - Няма нищо такова. Щях да те обичам и ако някой друг ти беше оставил наследство.

- Муцка, ти докат го духаш, за кво си мислиш ма? - Ми за кво, мисля си заааа., мисля си заааа.. а ти па муцка за кво си мислиш? - Е как за кво ма, за момента на плащането, то кво друго остава?

- Обещай, че няма да ме зарежеш! Обещай! Погледни ме в очите и обещай!!! - Кой се обажда? - Пушенето съм! Пушенето!

Съпругата: - Защо докато се любим, никога не ме наричаш по име? Съпругът: - Защото не искам да те будя.