Шеймъс и Мърфи си пийвали кротко бира, но нямали много пари. След като си пребъркали джобовете, едва събрали едно евро. Мърфи казал:

- Чакай малко. Имам една идея. Отишъл в съседния месарски магазин и се върнал с една голяма наденица.

- Да не си полудял?– възмутил се Шеймъс. – Сега не ни останаха никакви пари!

- Не се тревожи– успокоил го Мърфи. – Само прави това, което ти казвам.

Двамата влезли в една кръчма и Мърфи мигом поръчал две големи халби Гинес и две чаши уиски Джеймисън.

- Ама ти вече наистина си се смахнал!– притеснил се Шеймъс. – Знаеш ли какви неприятности ще си навлечем? Та ние нямаме никакви пари!

- Не се тревожи, имам план – уверил го с усмивка Мърфи. – Наздраве!

Пресушили чашите си, после Мърфи казал:

- Слушай сега. Ще пъхна наденицата в цепката на панталона си и ще я закрепя с ципа. Ти ще коленичиш и ще я лапнеш.

Барманът ги забелязал, изпаднал в дива ярост и ги изхвърлил. Шеймъс и Мърфи продължили в същия дух, кръчма след кръчма – обръщали чаша след чаша, при това съвсем безплатно. Накрая, в десетата кръчма Шеймъс с последни сили рекъл:

- Мърфи, не мога повече. Пиян съм и вече не усещам коленете си!

- А как мислиш се чувствам аз?– троснал се Мърфи. – Изгубих наденицата още в третата кръчма!