Толкова ми липсваш, че не мога да спя, не мога да ям… поне нищо пържено със сигурност.

Да ти звънне телефона заранта, докато още спиш и ти да отговориш с глас, сякаш си станал отдавна, е това вече е изкуство…

И всъщност, не е ли по-добре да не ядеш нищо, от колкото каквото и да е... и не е ли по-добре да си сам, отколкото просто... зле придружен?

Аз съм голяма ваша феноменка! Участничка в "Риск печели, риск губи"

- Какво е Нова година? - Вечеря, която плавно преминава в закуска.