Решила една жена да си прави камина. Извикала майстор. Дошъл човекът, донесъл тухли и цимент, глина и се разговорили. Жената му се оплакала:

- Ще се развеждам с мъжа ми.

- Защо? - пита я майсторът - Да не би да пие?

- Не - отвръща жената.

- Бие ли те?

- Не.

- А защо тогава?

- ХЪРКА, така хърка гадината, че прозорците се тресат. В София го водих, на академици го показвах, сума ти пари потроших - все си хърка.

- А как спи? - пита я майсторът.

- По гръб, като всички - отвръща жената.

- Като започне да хърка, разтвори му краката - съветва я майсторът.

На следващия ден идва майсторът да си довърши работата, и заварва подредена маса с мезета и питиета, нагласена стопанка.

- Какво става, госпожо - пита я майсторът - работа още не е свършена.

- Майната й на работата - отвръща жената - съветът ти помогна, мъжът ми престана да хърка, като по чудо. Само ми кажи, как ти, простият майстор, си разбрал това, което академиците не можаха. Спаси семейния ми живот!

- Остави ги академиците - отговаря майсторът - аз просто разсъждавах професионално, като му разтвориш краката, топките му падат. Като му паднат топките надолу му затварят задника и въздуха няма дърпане - няма хъркане.