"
Раано сутрин звъни будилника. Иванчо става, поглежда през джама - вън духа ужасно, прехвърля суграшица, но той слага ловните дрехи, мята пушката на рамо - ще ходи на лов. Марийка мърмори от топлия креват:
- Ти акъл имаш ли в това гадно време на лов? Стой си на топло!
- Не става. Обещал съм на пичовете, ще дойдат с един джип и отиваме за глигани!
Излезъл пред къщи, чака 10, 20, 40 минути - никой не идва. Явно пичовете са се отказали. Прибира се измръзнал, съблича се и се мушва под завивката до топлия гъз на Марийка:
- Бррр! Кучешко време! Измръзнах!
Марийка сънено промърморва:
- Пешо, първо се постопли, че си много студен! Бях сигурна, че моя тъпанар ще отиде на лов, затова не ти звъннах контролно..
- Ти акъл имаш ли в това гадно време на лов? Стой си на топло!
- Не става. Обещал съм на пичовете, ще дойдат с един джип и отиваме за глигани!
Излезъл пред къщи, чака 10, 20, 40 минути - никой не идва. Явно пичовете са се отказали. Прибира се измръзнал, съблича се и се мушва под завивката до топлия гъз на Марийка:
- Бррр! Кучешко време! Измръзнах!
Марийка сънено промърморва:
- Пешо, първо се постопли, че си много студен! Бях сигурна, че моя тъпанар ще отиде на лов, затова не ти звъннах контролно..
143 прегледа