Жените са непобедими! Днес наблюдавах, как малко момиче, шест - седем годишно, крещи на момченце с обида в гласа, почти плачейки: - Дай! Дай, това не е твоят бонбон, твоят вече го изядох!

- Скъпа, утре ще те водя на сватбата на най-добрия ми приятел. - Какъв приятел? Защо чак сега ми казваш? Нямам какво да облека! Ами подарък? - Ама че си проста! "Сватбата на най-добрия ми приятел" е...

Искате да накарате жената да вика, да крещи, да се извива, да се гърчи? Просто тихичко и кажете: – Миличка, нещо те е полазило…

– Гале, много ми е зле, пожали ме! – Леле, Керанке, колко си жалка…

Съдбата има пръст навсякъде и в повечето случаи е среден!