"
Пристигам на оперативка. Всички седим и чакаме шефа. Връхлетява бесен в залата...
- Вашта мамка! Кой беше дежурен вчера в оперативната група?!
- А какво се е случило? За какво става въпрос?
Шефът окончателно озверява:
- Кой беше дежурен вчера в оперативната група?!
Става Къдравият:
- Аз, господин капитан.
Шефът:
- Ходи ли на повикване?!
Къдравият:
- Тъй вярно, господин капитан.
Шефът:
- Покойница ли да вземеш?!
Къдравият:
- Взех я... (гледам го, че става все по-замислен)
Шефът (с ехидност в гласа):
- Е и?!
Къдравият:
- Шефе, ами аз… в моргата я закарах, там имаше само един пазач, сам трябваше да я влача.
(пазачите у нас обикновено са мат пияни).
Шефът:
- Разказвай нататък, лейтенант.
Къдравият:
- Ми, в моргата нямаше място... Пък и не можех горката да я оставя на пода… Сложих я на един стол до пазача, а тя започна да се плъзга… вързах я с един канап, в едната й ръка й сложих паспорта, в другата - постановлението за аутопсия…
В този момент вече всичките ревем от смях.
Шефът:
- Не стига, че пазачът цяла нощ и е разказвал вицове, ами на сутринта пристигнала чистачката, също баба между впрочем… и помолила твоята бабичка да си повдигне краката, а бабката мълчи... Чистачката си помислила, че бабката е заспала и избутала краката й с бърсалката... Чак тогава разбрала, че бабичката е умряла и веднага изгубила съзнание, като падайки закачила документите, които паднали точно върху нея... Пазачите си помислили, че чистачката е покойната, нали документите били върху нея. Натоварили я в количката и я закарали за аутопсия, където я съблекли и я сложили върху масата за аутопсия. В това време дошли студенти от 1 курс на Медицинска академия, на урок по аутопсия, обкръжили чистачката и преподавателят им, канейки се да направи първия разрез, завъртял главата на чистачката, в този момент отворила очи и погледнала. Всички изпаднали в несвяст, дори и преподавателя...
След тези думи настъпи истерия, изскочиха ми сълзи от смях… Ето колко ни е весела работата.
- Вашта мамка! Кой беше дежурен вчера в оперативната група?!
- А какво се е случило? За какво става въпрос?
Шефът окончателно озверява:
- Кой беше дежурен вчера в оперативната група?!
Става Къдравият:
- Аз, господин капитан.
Шефът:
- Ходи ли на повикване?!
Къдравият:
- Тъй вярно, господин капитан.
Шефът:
- Покойница ли да вземеш?!
Къдравият:
- Взех я... (гледам го, че става все по-замислен)
Шефът (с ехидност в гласа):
- Е и?!
Къдравият:
- Шефе, ами аз… в моргата я закарах, там имаше само един пазач, сам трябваше да я влача.
(пазачите у нас обикновено са мат пияни).
Шефът:
- Разказвай нататък, лейтенант.
Къдравият:
- Ми, в моргата нямаше място... Пък и не можех горката да я оставя на пода… Сложих я на един стол до пазача, а тя започна да се плъзга… вързах я с един канап, в едната й ръка й сложих паспорта, в другата - постановлението за аутопсия…
В този момент вече всичките ревем от смях.
Шефът:
- Не стига, че пазачът цяла нощ и е разказвал вицове, ами на сутринта пристигнала чистачката, също баба между впрочем… и помолила твоята бабичка да си повдигне краката, а бабката мълчи... Чистачката си помислила, че бабката е заспала и избутала краката й с бърсалката... Чак тогава разбрала, че бабичката е умряла и веднага изгубила съзнание, като падайки закачила документите, които паднали точно върху нея... Пазачите си помислили, че чистачката е покойната, нали документите били върху нея. Натоварили я в количката и я закарали за аутопсия, където я съблекли и я сложили върху масата за аутопсия. В това време дошли студенти от 1 курс на Медицинска академия, на урок по аутопсия, обкръжили чистачката и преподавателят им, канейки се да направи първия разрез, завъртял главата на чистачката, в този момент отворила очи и погледнала. Всички изпаднали в несвяст, дори и преподавателя...
След тези думи настъпи истерия, изскочиха ми сълзи от смях… Ето колко ни е весела работата.
122 прегледа