"
През ноемви, вечерта в парка седнали Джон и Мери. По някое време Мери въздиша:
- Ех, Джон колко съм нещастна! Никой не ме обича, никой не мисли за мен и ужасно ми е студено.
- Мери, не си права. Родителите ти те обичат, добрия Бог мисли за нас всички, а колкото до това, че ти е студено, направи като мен - сложи си ръцете под задника!
- Ех, Джон колко съм нещастна! Никой не ме обича, никой не мисли за мен и ужасно ми е студено.
- Мери, не си права. Родителите ти те обичат, добрия Бог мисли за нас всички, а колкото до това, че ти е студено, направи като мен - сложи си ръцете под задника!
178 прегледа