- Моята тъща не ме обича. - А моята ме обича. - Как успя? - Една нощ обърках спалните ни.

- Представи си, завчера жената се разболя, а вчера дойде тъщата да се грижи за нея. - Да, бедата никога не идва сама!

- Иване, забелязал ли си, че тъща ти има златен зъб? - Отдавна съм забелязал, но все не мога да намеря повод...

Звъни на вратата на тъща си и тъста си един човек. Тъщата: - Здравей зетко! Какво те води насам?! - С жената се скарахме, и тя ми каза да вървя по дяволите.

"... искаше му се да подскача от радост, но на рамото му тежеше ковчегът на тъщата..."