Когато се прибирам у дома не светвам лампите в моята стая и затварям плътно вратата. Съвсем бавно спускам щорите, за да няма никакъв шанс случаен, твърде любопитен минувач да надзърне и да види какво...

От както имам Паркинсон, винаги си нося химикалка и тефтерче за записване. Всъщност, май не беше Паркинсон, а нещо с "А"... Ал... Алц..., Алцхимлер ли беше, Алцхитлер ли... ще се сетя. Само да си спом...

- Започваме сутрешна проверка. - Иванов? Тук... - Петров? Тук... - Николов? Тук я, къде ли ще ходиш. - И изобщо какво ли проверявам, кой ще вземе да бяга от моргата?

- Обичам стройните си крака, тънката си талия, стегнатия си бюст... И мразя слоя тлъстина, който ги скрива!

"Държиш се толерантно, учтив си, любезничиш, търпиш, но на края на хората просто им се дояжда к*р!"