Тъщата я удари автобус пред къщата... - "А можеше да бъда аз!" - помислих си... Но пак се позамислих - не мога да карам автобус, мамка му!

Връща се мъжът каталясал от работа. Сядат да вечерят. Жената и тъщата не го оставят на мира. Тъщата дудне: - Трябва да се купи и опъне ново въже за прането! Жената не млъква: - Трябва...

Моята втора тъща е доста по-схватлива от първата - всичко разбира от първия удар.

- Не мога да разбера, защо хората говорят толкова лошо за тъщите си и все гледат да им правят някакви кални номера… Аз пък моята много си я уважавам, редовно и нося цветя, боядисвам оградката, лъскам...

'… искаше му се да подскача от радост, но на рамото му тежеше ковчегът на тъщата…'