Плуват с лодка в езерото Наташа Ростова и поручик Ржевски. Луната грее, щурците свирят, подухва ветрец... идилия. Наташа:

- Ах, поручик, не е ли прекрасно!

Поручикът мълчаливо продължава да гребе. Наташа - сърдита:

- Ама поручик, кажете нещо де!

Ржевски въздъхва, оставя греблата, усмихва се и казва:

- Скъпа Наташа...

- Да - трепетно промълвя тя.

- Вас някога удряло ли ви е гребло по путката?

Изчервена, сконфузена, Наташа Ростова едвам отвръща:

- Ннне... Защо питате, поручик?

- А, нищо - вдига рамене Ржевски и отново хваща греблата. - Аз така, просто се опитвам да завържем разговор...