- Не разбирам, как за един ден успя да направиш толкова глупости? - Станах много рано...

- Ванка, след половин литър можеш ли да работиш? - Да. - А след един? - Да. - А след два? - Да работя - не, но мога да ръководя.

- Можеш ли да свириш на пияно? – На пияно - мога, ама на трезво ич мъ няма...

Времето е еднопосочно, няма начин да се върнеш назад, за да си допиеш.

Тя се обади на сутринта. Плака, моли се, кълнеше се в любов. Аз мълчах. И мислех: - "Къде съм се напил снощи, коя ли е тая и от къде ми има телефона".