До три годишна възраст мислех, че се казвам "Млъкни!".

Приеха ме в групата на постоянно протестиращите от нещо и за нещо. 52 минути псувах без да се повторя.

Убий враговете си с успех, след това ги закопай с усмивка.

Четеш ми мислите? Не? Някой да ми чете мислите? Вие? Не? Помогнете, моля, имам мисли, а не мога да ги прочета.

Да харесваш собствения си статус е като да се целуваш с огледалото. Аз го правя непрекъснато.