- Пешо, забелязъл ли си, че тъщата ти има златен зъб? - Отдавна, но все не намирам повод.

Срещат се двама приятели. Единият мрачен като градоносен облак. - Какво ти има, бе, Пешо? Що си такъв мрачен? - А, остави, роди ми се син... - Е защо не се радваш тогава? - Ами щото и...

- Здрасти, Пешо. - Но, аз съм Мими! - Не ме интересува… в телефона на мъжа ми си Пешо.

В нощната тишина. - Пешо, колко е часа? - Три. (минава известно време) - Пешо, колко е часа? - Пет. ——————– - Пешо, колко е часа? - Шест. ——————– - Пешо, колко…...

Срещат се двама приятели. Единият мрачен като градоносен облак. - Какво ти има, бе, Пешо? Що си такъв мрачен? - А, остави, роди ми се син... - Е защо не се радваш тогава? - Ами щото и...