Рано стана поп Иван и навири х_й до таван. После гащите налу и към църквата заду. Там го чакаха другари, стари пичове к_рвари. Един пламенна реч държеше и х_я си в ръка държеше: - Другари, дне...

- Кунева, синът ми случайно да е у Вас? - Не, Петрова. - Защо, какво има? - Ами всички ми казват, че е тръгнал по к*рви и затова ти се обаждам.

В края на нощта. Празен бар, полумрак, тиха музика. Барманът бърше чаши, а в другия край на бара седят момче и момиче и си шепнят нещо. Момичето повиква бармана. Момичето (с надежда): - Извинете...

- Миличка, какво ще закусваме? - Каквото поискаш, скъпи? - А какво можеш? - Ами..Мога да полежа още малко...

"Въпрос на вкус!" - казала котката и си облизала гъзъ!