Живеела си една девойка... 70-годишна... ама сама си била виновна.

- Книгата е прозорец към света, но ние сме кОлтурни и ще влезнем през вратата!

Между тинейджъри: - Мери, влюбен съм в теб до уши! - кълне се в любов той и се опитва да я целуне. - Така ли? - смее се Мери. - А миеш ли си ушите редовно?!

- Къде отива детството? - Никъде не отива! Скрива се… И после, в старостта, като изскочиии…

- Ало! Ясновидката Марчела ли е? - Да, Петьо Крумов. - Но аз не съм Петьо Крумов. - Зная.