Жената: Господи! Снощи той беше великолепен! Не знам какво му беше повлияло, но дълго се галихме, бавно се събличахме, после лежахме прегърнати, той беше като никога токова нежен и търпелив. След т...

- Когато се оженихме, ти взимаше за себе си малките парчета, а на мен оставяше големите. Не ме ли обичаш вече!? - Грешиш, скъпа. Просто ти започна да готвиш по-добре.

Тя: - Защо вие мъжете не знаете, какво искаме ние, жените? Той: - А защо вие знаете, какво искаме ние, но не го правите?

- Начи, да знаеш вчера у Требичо къв бой стана? - Е па, кой биа бе? - Е па мене биа.

Някои неща за жените никога няма да се узнаят... Това е така, защото девичата памет плавно преминава в женски тайни, а те от своя страна - в бабешка склероза.