Пена чисти моркови, замислена. - Къде блееш ма ооу? Бая заплесната ми се видиш! - А, Вуте, аз такова... Мислех си за Петър, за Мишо, за Иван. И за някои от комшиите в горната махала.

Пена и Вуте спят. По едно време се чува шум. - Вуте, някой крещи иди да видиш какво става. - Какво ше гледам, като утре ше го прочетем у весник ма.

Застаряващата Пена решила да се подмлади. Ушила си нова къса рокля, накичила се със златни накити и излязла. Срещнал я Вуте и казал: - Какви хубави обръчи на старата бъчва!

Умрял Вуте. Тръгнало погребалното шествие с ковчега към гробищата. Минават покрай двора на Нане - той не излиза. - Хайде, бе Нане! Вуте умря! Няма ли да дойдеш на погребението му? Нане отговорил:...

Посред нощ Пена извикала: - Вуте, чуваш ли, некой крещи вика за помощ. Стани да видиш какво става! - Що да ставам, като утре ше го прочета у вестнику ма.