Ода за Студента:



Жив е той, жив е!

Там под юргана,

потънал в мисли лежи и пъшка.

Студент със поглед забит в тавана,

студент от лекции свикнал да кръшка.

От една страна декан го ручка,

от друга съвест на две строшена,

очи тъмнеят, глава се люшка

- зер не е пил вода студена!

Лежи студентът,

а в механата нещо го силно, страстно влече,

хлебарка скърца нейде в кревата,

а му се вече яйцето пече.

Сесия е сега!

Пейте робини тез тъжни песни!

От института ще да замине и този студент.

Но замълчи сърце!

Тоз, който мързел е по природа,

той не умира.

Него жалеят баща и майка - цялата рода.

Без жал пилеят сухи парици

- като са майка и баща овчици.

Tой ще да ги до гроба стриже.

Вуйчо владика - юнашка птица

- за братов син ще се погрижи.

Настане вечер. Печка затлее.

Колеги пълнят квартирата тясна.

Познат засвири, тълпа запее,

"На есен с песен", юнакът крясна.

Родни колежки с дивни премени чудни,

прекрасни танци поемат.

И потанцуват с лица засмени,

па при студента дойдат та легнат.

Една му уиски налива бърже,

друга му вино бяло прибавя,

трета го в уста целуне бърже,

а той я гледа мила, засмяна.

"Кажи ми, татко, де е файдата

от тез студентски гладни години?

Да смуча ази твойта заплата

дорде ми кефът не попремине."

И плеснат с ръце та се прегърнат,

и с песни тръгват из махалата.

Вървят и пеят, дорде осъмнат,

дорде си найдат нейде белята.

Но съмна вече.

А под юргана спи си студентът.

Ще рече човек, че вред е рано,

а времето скъпо тече ли, тече!