Жената непрекъснато говори за ваканция на Канарските острови. Нямам нищо против. Нека си говори.

– Ленче, а ти по какво си падаш? - По рисуване и езда. А ти? - Може да не повярваш, но по художнички и ездачки.

- Ех, наборе, наборе, помниш ли, какво беше едно време? Как тичахме след момите? - Че тичахме помня, ама защо тичахме не помня!

Преди 20 години ми харесваха моите връстници. А сега - изобщо не ми харесват. - Виж, с годините вкусовете се променят.

Писмо до женско списание: "Нашата дружба неусетно прерасна в моята бременност..."