Живея в постоянен страх, че някой ще отвлече тъща ми, която живее сама-самичка на ул. Солунска ХХ, етаж ХХ, ап.ХХ, сивата врата вляво…

Тъщата дойде на гости. И неусетно как, за няколко дена, всички се почувствахме като нейни гости.

Малко момиченце в детската градина плаче. Учителката го пита: - Какво става, кой те обиди? - Петьо. - И какво ти каза? - Каза, че тъщите трябвало да се избиват още от малки.

Искаше му се да подскочи, да полети от радост, но на гърба му като камък тежеше ковчега на тъщата…

- Не мога да разбера защо хората говорят толкова лошо за тъщите си и все гледат да им правят някакви кални номера... Аз пък моята много си я уважавам, редовно й нося цветя, боядисвам оградката, лъскам...