- Лапай! Айде, лапай, де…
И така десетина минути. Викове от съседните апартаменти:
- Айде, бе, Петрова, лапай, че да спим. Утре сме на работа.
Същия мъжки глас:
- А бе, хора, жената е нощна смяна. Храня детето.
- Кажи ми, зетко, ако случайно падна в реката какво ще направиш? - Ще хукна към съседното село за помощ… - Но то е на повече от 20 километра! - За вас, скъпа тъщо, бих бягал и повече…
- Съседке, мъжа ти у вас ли е? - Да, защо? - Слава Богу! Солта ми е свършила и искам малко назаем, но се страхувах да не помислиш нещо неприлично.
Пийва си биричката един човек и в това време търчи съседът му: - Може ли да взема кофа вода от твоя кладенец? - Може. След малко оня пак идва: - Може ли да взема още една кофа вода...
Един човек провесил тъщата си през 18-ия етаж на един блок. Тя започнала да му се моли, а той и занареждал: - Виж сега, мамо, помниш ли Иванов от съседния вход как отрови тъща си? А помниш ли Петро...
Шест часа сутринта. В радиото се звъни. Чува се сънлив глас: - Ало, радиото ли е? - Да. - Бихте ли намалили музиката? - Ха, ха, ха. Защо сам не го намалиш? - Не мога. То е в съседите...