Работните съботи са носталгия по ленинските съботници. И минават по същия начин - колкото да се отбие номера и по обяд всички са се прибрали вече...

- Жул, къде беше вчера преди обяд? - Лових шарани. - И колко хвана? - Нито един. - Тогава откъде знаеш, че си ловил шарани?

По действителен случай: Шефът ми вика: - Емо, раздвижи се малко, знам че вече си мислиш за отпуската! - Ей сега ще се раздвижа да отида на обяд…

- Здравей. Как беше на санаториума. - Все едно бях на работа. Седя, нищо не правя и чакам да стане време за обяд.

Не мога да ям сутрин, защото те обичам ... Не мога да ям на обяд, защото те обичам... Не мога да ям на вечеря защото те обичам... Не мога да спя нощем защото СЪМ ГЛАДЕН!!!