Двама приятели си говорят: - В нас има толкова много бълхи, че по цяла нощ ме хапят и не мога да спя... - Ами, виж сега, навън е студено. Изнасяй сутрин юргана на терасата, те от студа ще се разбяга...

И да ме убиеш, не мога да се сетя, какво означава думата "склероза".

Правиш го с любов, гледаш го от парче месо, косъм не даваш да му падне и накрая "Тате имам много малко трева, не мога да ти дам!"

Нищо не дразни жените повече от всичко.

Той бил страдал… Ами аз? Някой мисли ли какво ми е на мен? Аз мога да напиша роман за страданието! Ще се казва: - Цял ден на 12 см. токчета!