Съдейки по това, което се случва на тази земя, май Архимед все пак е намерил опорна точка...

На блузките на много момичета пише, че обичат Ню Йорк. А на лицата им - родното си село.

Постоянно мисля за това, че всичко е временно.

Завиждам на всички хора, които вървят срещу мен. Защото на тях вятърът им духа снега в гърба, а на мен в лицето...

Най-добрите често умират от собствената си ръка, просто за да се махнат. А тези, които остават, така и не могат да разберат защо му е притрябвало на някой да се махне от тях.