Снощи се разходих по улиците с брадва в ръка и усмивка на лицето. Всички ми правеха път и никой не се държа грубо. Днес пак така ще се разходя… явно усмивката ми прави хората по-добри.

Глистите живееха весело и щастливо, докато не им казаха КЪДЕ!

Искам коремът ми да е като плазмен телевизор – да е плосък и всички да ахкат като го видят.

За разлика от принца на белия кон, НЛО и Снежния човек поне някой е виждал!

Който пее, зло не мисли. Хахаха! Вие за норвежки дет метъл чули ли сте?