- Ало, Пешо вкъщи ли си е? - Да, защо? - Ами искам да взема назаем за седмица сто лева. - Ти как мислиш, ако Пешо имаше сто лева щеше ли да си седи вкъщи?

Върви си едно борче по пътя и гледа - друго борче с превръзка на окото. - Картоф, какво стана, нещо сбиване ли, какво… - Абе мани, оня ден казвам аз на Пешо: Пешо, ония там не искам да го виждам...

- Пешо бе, как ги различаваш твоите близнаци? - Много просто! Карам ги да броят. Единият може да брои до две хиляди, а другият - до три хиляди и петстотин.

- Здрасти, Пешо. - Но, аз съм Мими! - Не ме интересува… в телефона на мъжа ми си Пешо.

Срещат се двама приятели. Единият мрачен като градоносен облак. - Какво ти има, бе, Пешо? Що си такъв мрачен? - А, остави, роди ми се син... - Е защо не се радваш тогава? - Ами щото и...