На Иванчо една вечер му се наложило да остане да спи в на Марийка баба й. Когато станало време да си лягат бабата сложила между Иванчо и Марийка една дъска и инструктирала Марийка каквото и да и казва Иванчо тя да отговаря “не бива Иванчо”.

Легнали те и минали не минали 10 минути и Иванчо подхванал:

-Марийке-бива ли двамата да сме легнали на леглото и тази дъска да стои между нас?

-Не бива Иванчо-отговорила Марийка и така махнали дъската.

Минали не минали 10 минути и Иванчо пак:

-Марийке-бива ли двамата да сме легнали на леглото и ти да си облечена с дрехите?

-Не бива Иванчо-отговорила Марийка спазвайки думите на баба си.

На сутринта бабата станала и парвата и работа била да отиде да види как са спали децата вечерта. Видяла Марийка и попитала:

Бабче как мина снощи? , а Марийка отговорила:

-Бабо от това твоето „не бива, не бива”, Иванчо цяла нощ ми го набива.