— Защо се криеш от мен? Нали чувам колко си самотен, как страдаш вътре... — Мамка му, Петров, разкарай се от вратата! Остави ме да се изсера на спокойствие!

Питаш ме кое е оръжието, с което те побеждавам? Ти ми го даваш всеки път, когато си отвориш устата.

- Колежке, колежке! Нищо не знаете... Какво да Ви правя? - Ами... - отпаднало казва момичето - каквото ... трабва... - За каквото трябва съм вече стар...

Мисълта ми пак се блъска отчаяно в главата, търсейки мозък.

Летят си две птички. Едната свила вляво, другата вдясно, а третата ги последвала.