'Приятелят ви все още ви обича, но говори твърде много'.
Следва печат: 'Военна цензура'.
Казват на Лъвчо, че трябва да влезе в горската казарма: - Как така ще влизам в казарма!?! Вие луди ли сте?!? Аз съм лъв! Цар на животните! Тези от горскaта казарма му казали: - Няма тука лъв...
Разказ на боец: - Седя си, значи в окопчето, лети куршумче, гръмне гранатка... Фрица, такъв един красив, мустакат, пълзи насреща... В този момент старшината, такъв един синеокичък, скочи в моя окоп...
Запалило се кметството. Точно когато на третия етаж имало заседание на кмета с шефовете на различните служби. Изскочили те на прозореца, взели да викат за помощ. Събрали се зяпачи, някой донес...
Учителката казва на Петърчо: - Петърчо, ти защо винаги сядаш на последния чин? - Баща ми е военен и казва, че първите редици дават най-много жертви…
В столовата: - Кой е дежурен? - Аз, господин полковник! - Защо не слагате дафинов лист в супата? - Войниците не щат да го ядат, господин полковник!