Митре бил женен от година, а вече взел да се оглежда у балдъзката. Много му се искало, ама го било страх, че ще се разчуе. Накрая измислил начин. Натоварил каруцата с чували с жито - ще ходи в съседното село на мелница. Изкарал каруцата извън село, па пеша се върнал, покатерил се на покрива и завикал в комина:

- Уууу... я съм вампирот! Сите, че ви изтръшкам, ако Митре не оноди балдъзката! Уууу... Сите, че ви изморим, че ви затрием! Да знаете... Уууу... Митре да оноди балдъзката!

Слезнал от къщата и отишъл с каруцата на мелница. След два дни се връща, а в къщата - всички умълчани!

- Кво ви става бре хора?

- Мани, мани! Не е за казване!

- Нищо бе, речете!

- Ти като замина и дойде вампирот и вика, че ни затрие всички, ако ти не онодиш балдъзката...

- Сакън бе хора, как можете от мен такова да сакате!

- Е ти ни беше последна надежда. - рекла бабата. - Явно, сите че мреме...

- Ба що не размишлиш, чедо, - рекла тъщата - е не чак наистина да я онодиш, барем малкочко, е те тоник!.

- Ааа.., тая нема да стане - скокнала балдъзката. - Или като кака - или никак!!