"
Минало известно време. На Адам и Ева им се родили двама сина – Каин и Авел. Когато те били вече големи, един ден Бог срещнал Бойко Борисов и му казал загрижено:
- А бе, знаеш ли, нещо от известно време Авел ми се губи. Никакъв не го виждам. Странна работа...
- Спокойно. Остави това на мен. Аз ще се заема с това. И без това ми е по специалността.
След това Бойко Борисов отишъл при Каин. Попитал го:
- Каине, нещо да знаеш какво става с Авел? Не се ми се е мяркал скоро напоследък.
- Е, аз откъде да знам? Да не би да съм му пазач?
- Разбира се, че си му пазач! Ти си българин, а всички българи са братя, следователно и той ти е брат, а братята трябва да се пазят един друг!
- Но той наистина ми е брат.
- Не ми противоречи!
- Но аз, дефакто, не ви противореча.
- Млъквай! И веднага казвай каквото знаеш за Авел!
- Ще ми е много трудно да кажа каквото и да било, мълчейки...
- Ама и ще ми остроумничиш ли? Тези, дето се правят на остроумни после най-горко плачат. Имам опит с това, повярвай ми.
В този момент Бойко Борисов се усетил, че е стъпил на нещо мокро. Що да гледа – кръв! Започнал да разсъждава. Адам и Ева ги бил срещнал преди малко, а в момента говорел с Каин. Понеже към този момент нямало други хора, пардон, българи на света, освен тези и Авел, оставало кръвта да е негова. „Убийство!” – дедуктивно отсъдил Бойко Борисов. После казал на Каин:
- А бе, като ще ми се правите на престъпници, поне си прикривайте малко следите бе! Виж каква манджа си изпраскал! – и му посочил локвата кръв.
Каин понечил да каже нещо остроумно, обаче си замълчал гузно. Бойко Борисов:
- Заради такива олигофрени като тебе ни се носи славата, че имаме високи нива на престъпност. Излагаш България, бе, загубеняк!
Каин отново нищо не казал. Бойко Борисов продължил:
- Така, значи, арестуван си. Сега започвам да те разпитвам. Всичко ще си признаеш ти, всичко...
- Не мисля да признавам каквото и да било.
- Опасявам се, че това твое становище почива на твърде крехка основа. – и започнал да си сваля часовника.
По-късно Бойко Борисов отишъл при Бог и му казал:
- Значи, сега, положението е такова. Каин предумишлено е отнел живота на Авел заради някаква глупост, в която и ти си замесен, и в момента е в ареста. Ти ще трябва да го съдиш.
След известно време Бойко Борисов отишъл при Бог и го питал:
- Какво стана с делото „Каин”? На какво го осъди?
- А... тоест, прокудих го.
- Какво? Та това е убийство, бе! После как ще обяснявам пред Европа, че в България няма ненаказуемост на престъпленията? Но какво да направя – аз ги хващам – те ги пускат...
- Така прецених в случая.
- Нищо. Имам някои връзки във всякакви среди и може скоро да му се случи нещо.
- Да, обаче аз го белязах, така че никой да не може да му направи нищо.
- Мамка му! Та това си е направо политически чадър! И после защо ли за България пишат само лоши неща в чуждата преса? И американският посланик, като почне да мрънка, какво да му обяснявам, какво? А кажи ми де?
Това е първият път, когато Бойко Борисов е употребил знаменитата фраза „Аз ги хващам – те ги пускат.” По-късно ще я употреби още много пъти.
- А бе, знаеш ли, нещо от известно време Авел ми се губи. Никакъв не го виждам. Странна работа...
- Спокойно. Остави това на мен. Аз ще се заема с това. И без това ми е по специалността.
След това Бойко Борисов отишъл при Каин. Попитал го:
- Каине, нещо да знаеш какво става с Авел? Не се ми се е мяркал скоро напоследък.
- Е, аз откъде да знам? Да не би да съм му пазач?
- Разбира се, че си му пазач! Ти си българин, а всички българи са братя, следователно и той ти е брат, а братята трябва да се пазят един друг!
- Но той наистина ми е брат.
- Не ми противоречи!
- Но аз, дефакто, не ви противореча.
- Млъквай! И веднага казвай каквото знаеш за Авел!
- Ще ми е много трудно да кажа каквото и да било, мълчейки...
- Ама и ще ми остроумничиш ли? Тези, дето се правят на остроумни после най-горко плачат. Имам опит с това, повярвай ми.
В този момент Бойко Борисов се усетил, че е стъпил на нещо мокро. Що да гледа – кръв! Започнал да разсъждава. Адам и Ева ги бил срещнал преди малко, а в момента говорел с Каин. Понеже към този момент нямало други хора, пардон, българи на света, освен тези и Авел, оставало кръвта да е негова. „Убийство!” – дедуктивно отсъдил Бойко Борисов. После казал на Каин:
- А бе, като ще ми се правите на престъпници, поне си прикривайте малко следите бе! Виж каква манджа си изпраскал! – и му посочил локвата кръв.
Каин понечил да каже нещо остроумно, обаче си замълчал гузно. Бойко Борисов:
- Заради такива олигофрени като тебе ни се носи славата, че имаме високи нива на престъпност. Излагаш България, бе, загубеняк!
Каин отново нищо не казал. Бойко Борисов продължил:
- Така, значи, арестуван си. Сега започвам да те разпитвам. Всичко ще си признаеш ти, всичко...
- Не мисля да признавам каквото и да било.
- Опасявам се, че това твое становище почива на твърде крехка основа. – и започнал да си сваля часовника.
По-късно Бойко Борисов отишъл при Бог и му казал:
- Значи, сега, положението е такова. Каин предумишлено е отнел живота на Авел заради някаква глупост, в която и ти си замесен, и в момента е в ареста. Ти ще трябва да го съдиш.
След известно време Бойко Борисов отишъл при Бог и го питал:
- Какво стана с делото „Каин”? На какво го осъди?
- А... тоест, прокудих го.
- Какво? Та това е убийство, бе! После как ще обяснявам пред Европа, че в България няма ненаказуемост на престъпленията? Но какво да направя – аз ги хващам – те ги пускат...
- Така прецених в случая.
- Нищо. Имам някои връзки във всякакви среди и може скоро да му се случи нещо.
- Да, обаче аз го белязах, така че никой да не може да му направи нищо.
- Мамка му! Та това си е направо политически чадър! И после защо ли за България пишат само лоши неща в чуждата преса? И американският посланик, като почне да мрънка, какво да му обяснявам, какво? А кажи ми де?
Това е първият път, когато Бойко Борисов е употребил знаменитата фраза „Аз ги хващам – те ги пускат.” По-късно ще я употреби още много пъти.
132 прегледа