Иванчо към Марийка: – Марийке, много те обичам, ще се омъжиш ли за мен?! - А с мама разговаря ли? - Разговарях и въпреки това продължавам да те обичам.

Излиза Иванчо от вкъщи,а на среща Марийка. -О, Марийке? -Е, Иванчо, какъв такъв човек си? С две думи ме нави.

Иванчо се връща от училище: - Мамо, днес извърших едно добро дело. - Какво, миличък? - Ами, децата от класа сложиха габърчета върху стола на учителката. И точно когато госпожата щеше да седне...

Майката: - Къде скита до толкова късно снощи? Иванчо: - Ходих на стриптийз. Майката го плясва зад врата с думите: - Видя ли нещо, което не трябваше да виждаш? - Да, видях тате.

- Иванчо,обясни ми какво е това храброст? - Храброст, госпожо, е да не знаеш нищо,абсолютно нищо и да вдигаш рька...